Тайпе, Тайван – Процесът по националната сигурност на Джими Лай, осъдения на 75 години затвор стар медиен магнат и основател на вече несъществуващия вестник Apple Daily, трябваше да започне следващия месец.
Но сега е отложено – отново – до 18 декември.
Лай е в ареста от декември 2020 г. и е изправен пред множество обвинения, свързани с движението за демокрация и протестите в Хонконг.
Лай вече е осъден на повече от пет години и половина заради търговски лизинг в Apple Daily и е изправен пред допълнителни обвинения съгласно закона за националната сигурност (NSL) и закона за бунт, който датира от колониалните времена.
На Лай също беше отказан изборът му на адвокат – ветеран британски адвокат Тимъти Оуен – за процеса по NSL, който ще бъде изслушан пред състав от трима съдии, одобрен от Пекин.
Себастиен Лай, 28-годишният син на магната, говори с Ал Джазира в Тайпе за положението на баща си и надеждите му за бъдещето.
Ал Джазира: Какви са очакванията ви за предстоящия процес?
Себастиен Лай: В известен смисъл съм оптимист. Очевидно това е показен процес. Всъщност няма основание за присъди за националната сигурност. Няма основание за нищо, за което могат да го осъдят до момента, а той е в затвора от три години. Но моите очаквания са, че това е възможност да се види дали Хонконг и правителството на Хонконг са хора на думата си, защото в крайна сметка това, което се случва, е много очевидно за свободния свят.
Те всъщност наказват издател, 75-годишен мъж, за това, че защитава свободите, които държавата Хонконг има и които също бяха обещани по време на предаването. Това е всичко, което всъщност е и те използват закон за националната сигурност, а законът за националната сигурност няма обратно действие. Това е нещо, което те са заявили много ясно - след като е било на място, от този момент е това, което се брои. Така че, ако го погледнем дори само на това ниво, вярно, никой от тези момчета не трябва да е в затвора.
Мисля, че има причина да продължават да забавят процеса. Има поверие, че ако го отлагате, това означава, че нямате много силни аргументи. Освен това, което е по-важно, те наистина се опитват да го направят под радара на всички - затова го правят по Коледа. Това е моето заключение от моя страна, но има смисъл.
Ал Джазира: Как се чувствате относно решението на правителството да блокира избора на баща ви на британски адвокат за неговия процес по националната сигурност?
Лай: Нямам контакт с правния екип на Хонконг. Моят контакт е с международния правен екип и те са независими един от друг. И с адвоката, който осигуряват... това показва къде е сега правната система на Хонконг. Но по-важното е, че мисля, че това е просто симптом на много по-голяма болест, на много по-голямо разпадане на цялата правна система.
Можете да видите, че татко получи 12 месеца за запалване на свещ на бдение на площад Тянанмън, как наскоро беше оправдан за организирането на протест, на който се появиха 1,7 милиона, но той вече беше извършил изречение.
Така или иначе, мисля, че по-важното е, че е излежал повече от 10 месеца повече от година (визирайки времето, което баща му вече е прекарал в затвора) за участие в протест с 1,7 милиона души, и на друго ниво 1,7 милиона излязоха и протестираха [срещу] правителството. Мисля, че това, което се случва с чуждестранния адвокат, е жалко, но е по-скоро усещане накъде върви правната система на Хонконг.
Ал Джазира: Какво могат да направят други страни като Обединеното кралство?
Лай: Обединеното кралство носи отговорност към своите граждани. Баща ми е гражданин… те носят отговорност към своите граждани, особено когато са третирани несправедливо в чужбина. Има и елемент, че Хонконг по същество е нарушил обещанието си към Обединеното кралство за 50 години предаване, така че има и това. Обединеното кралство трябва да потърси отговорност от Хонконг или поне да извика Хонконг, че са готови да нарушат пактовете, които имат с други нации по прищявка.
Хонконг се опитва да каже на света, че е отворен за бизнес и иска отново да бъде част от света и е важно да се осъзнае, че основното предимство на Хонконг е, че това е място, където е много близо до Китай, но имаше върховенство на закона и много свободна система на управление. Преди беше модел на свобода и Хонконг все още се опитва да каже на света, че го има, но не могат да го направят, ако имат някой като баща ми в затвора. Не могат да кажат, че имат свободна преса и да изпратят 500 души да атакуват вестник. Трябва да изберете едното или другото. Не мисля, че можете да се отнасяте към света като към глупав.
Хонконг може или да покаже на света, че „все още искаме да бъдем част от световната икономика“, „все още искаме да бъдем отворени за бизнес“, или може да продължи да прави тази глупост, което е по принцип жестоко. Баща ми и другите политически затворници вече оклеветиха имената им и ги вкараха в затвора. Татко е бил в затвора три години, а на 75 години това е много време. И затова мисля, че в този момент е просто жестоко.
Надявам се, че Обединеното кралство излага случая на баща ми напред всеки път, когато преговаря с Хонконг, те са гласни за това и казват на Китай и Хонконг, че това е неприемливо поведение и че не е приемливо за Китай и Хонконг да настъпи свободите, които има Обединеното кралство или свободният свят.
Ал Джазира: Как се справя баща ви в затвора?
Лай: За съжаление не съм го виждал повече от три години, откакто напуснах през 2020 г. Наскоро видях негови снимки. Мисля, че той е силен мъж и знам, че е психически здрав, знам, че очевидното знанието, че правиш правилното нещо, е голям източник на сила, неговата религия е голям източник на сила, но на неговата възраст той е най-старият политически затворник в Хонконг, освен ако не се опитат да арестуват някой друг.
Ал Джазира: Близки ли сте с него? Понякога хората имат трудни отношения с бащите си.
Лай: Имах голям късмет, имах невероятен късмет, защото по времето, когато се родих, татко вече беше малко по-възрастен. Така че аз съм на 28, той е на 75. Той беше на 47, когато се родих, така че очевидно все още беше много зает, но трябва да прекарваме много време заедно, докато растем. Мисля, че в крайна сметка той очевидно е човек, на когото много се уважавам заради действията му [и] заради желанието му да устои на думата си.
Видях видеоклипове от BBC, които ми показаха от архивите и беше той преди предаването. Тези англичани го интервюираха и най-лудото е, че това е като преди 30 години и когато го питат: „Какво ще правят? Ще дойдат ли след теб?“ И той се разплаква и казва: „Хонконг е моят дом, той ми даде всичко, така че ще го защитя“. И това беше преди 30 години. Умопомрачително е.
Ал Джазира: Как бихте описали Хонконг днес в сравнение с този, в който сте израснали?
Лай: Мисля, че за много хора Хонконг винаги е бил много обнадеждаващо място. Имаше своите проблеми, но винаги беше много обнадеждаващо място – място, където заради институциите, които бяха на място... където, ако някой беше готов да работи наистина усилено, можеше да има успешен резултат. Но мисля, че по-важното е, че това беше едно от редките места в света – общество от китайци, което имаше свободи освен всеобщото избирателно право. Това беше експеримент в този смисъл. Винаги хората напускаха континентален Китай, за да дойдат в Хонконг, а не Хонконг в континентален Китай. Така че за мен това винаги е било източник на гордост, свободите, които имахме, надеждата, че имахме, това направи Хонконг толкова динамичен.
Моето впечатление от Хонконг Конг сега – и не съм бил от три години – е, че като цяло свободата е изчезнала. Това е място, където правителството е размило границите на закона толкова много, че повечето хора биха предпочели да стоят настрана от него. Мисля, че елементът да не се страхуваш от това, което казваш или да се страхуваш от това, което правиш, мисля, че това е основното за това защо Хонконг беше успешен.
Ал Джазира: Къде виждате Хонконг след пет години?
Лай: Мисля, че зависи от това дали хората, управляващи Хонконг, осъзнават, че е вярно, че тези свободи са един от начините да [изпъкнете], защото в крайна сметка правителството има да отговарят за това, което казват, ще бъдат съдени по действията си. Надявам се и не знам дали случаят ще бъде такъв, че Хонконг ще разбере, че цената на отказа от тези свободи е твърде висока и ще ги възстанови. Ако случаят е такъв, има възможност отново да бъде световен град. Мисля, че накъде отива, макар че вероятно ще бъде друг континентален град и ще загуби конкурентното си предимство, вече няма да може да се конкурира с други градове в континентален Китай.
Източник: Ал Джазира
